Трудните върхове на благородството

 

ИВАН СТАНЧОВ

e-mail: Stancioff@ssco.bg

Иван Станчов е роден на 1 април 1929 година в СофияИма трима братя и три сестри. Той е син на Иван Димитров Станчов (1897-1972) и на Марион Мичъл Станчов (1903-1994). Семейство Станчови са били в традиционна връзка с двора на Кобургите. Заради антихитлеристката си ориентация семейството е принудено да емигрира от България през 1943 година.

 

 Снимка: Христо Танев

 

Завършва Университета Джорджтаун във Вашингтон, САЩ. Служи в Американската армия (в Българската рота на НАТО в Германия). Работи за Световната търговска корпорация Ай Би Ем в Ню Йорк, Рио де Жанейро и Париж, където заема мениджърски постове в отделите за маркетингови проучвания и продажби. Вицепрезидент е на корпорациите ИТЕЛ и Сторидж Текнолъджи в Лондон.

През 1980 г. започва самостоятелен бизнес, като основава  компания, занимаваща се с информационни технологии – Креста Маркетинг (регистрирана в Женева). 

След политическите и икономически промени в Централна и Източна Европа през 1990 г. (27 март) се завръща в България за пръв път след 47 години и се включва активно в предизборната кампания на СДС.
През 1991 г. Иван Станчов е назначен за посланик на Република България във Великобритания и за първи български посланик в Република Ирландия. 
Връчва на кралица Елизабет акредитивните си писма, облечен в посланическия костюм на дядо си – Димитър Янев Станчов  (1863-1940), също посланик във Великобритания (1908, 1922-1924), министър на външните работи  (1906 г.) и министър-председател на България (1907 г.).

През 1994 г. става посланик за специални поръчения и министър на външните работи. През м. януари 1999 г. президентът на Република България Петър Стоянов назначава г-н Станчов за свой съветник по външнополитическите въпроси. (Г-н Станчов е съветник по външнополитическите въпроси и на президента Георги Първанов.) 
През 1995 г. Иван Станчов се връща към бизнеса като главен изпълнителен директор на Креста Маркетинг С.А. (с офиси в София, Варна, Лондон и Женева)
 - компанията, която успешно консултира УниКредито Италиано при сделката за приватизацията на Булбанк; председател на борда на директорите на компанията ССКО и на фонда Фрамлингтън България. Компанията Креста се занимава активно с привличане на чуждестранни инвестиции в региона, като се концентрира върху инфраструктура, приватизация и проекти с частно и държавно финансиране . От 1995 г. 
Иван Станчов е съдружник и председател на борда на директорите на компанията Stancioff, Sevlievski & Co., занимаваща се с финансови анализи /www.ssco.bg/. Той е председател и на фонда Фрамлингтън България, първият инвестиционен фонд, насочен към новосъздадената българска фондова борса. Фондът е регистриран на Дъблинската фондова борса. 
Г-н Станчов е българският представител в Консултативния съвет по въпросите на бизнес към Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа (SECI), подкрепяна от правителствата на САЩ, Австрия, Италия и Швейцария, чиято цел е улесняване на презгранични търговски контакти, намаляване на престъпността, развитие на регионалната инфраструктура и следвоенното развитие на региона. SECI разработва своите инициативи в сътрудничество с ООН, Световната банка и Пакта за стабилност. 
Участие в директорски бордове: Креста Маркетинг С.А.; основател и председател на фондация “Карин дом” – Варна; основател и директор на ИМИР – София; Нов български университет; Американски университет/Благоевград, България – (1995-98); Международната морска организация (IMO) – председател на генералната асамблея (1993-95); Българо-американски предприемачески фонд – консултативен съвет. 
Иван Станчов без прекъсване се занимава с благотворителна и обществено-полезна дейност. Основател и председател на фондация “Карин дом” – Варна; основател и директор на ИМИР; основател и член на Дом “Гаврош” – Варна; Международната морска организация (IMO) – председател на генералната асамблея (1993-95).

Членува в: Атлантически клуб – София, Българския антарктически институт, Memberships: Atlantic Club-Sofia, Bulgarian Antarctic Institute, IISS- Лондон, Кралското географско общество – Лондон.

Кавалер на Ордена на Почетния Легион на Франция (1995 г.); Орден на Големия Кръст на Рио Бранко, Бразилия (2002 г.); Good Conduct Medal, USA Army (1956г.).

Владее – български, английски, френски, немски, италиански, португалски, гръцки, испански.

 

За себе си той казва: Моето върховно човешко удовлетворение е честта да работя за България, така како работеха за нея моите деди. Освен всичко известно за мен, аз съм  заклет  българофил и пътешественик. 


След оттеглянето си от политиката, Иван Станчов реконструира семейната си къща крайна Варна “Три кладенци” и я превърна в терапевтичен център за деца със специални нужди. Нарече я “Карин дом”  на името на своя братовчедка, болна от церебрална парализа. Домът се намира по известната  Станчова алея на високия бряг на Морската градина. По този повод знам интересен епизод от живота му.

 

 

- Когато реших да превърна фамилната си къща в лечебница мнозина ме упрекнаха:"Ти  луд си да даваш  бащиния си дом!" Аз им отвърнах: "Ако съм луд и бащата на роденият в Русе писател Канети трябва да е луд. Лауреатът на нобелова награда пише в автобиографията си, че баща му в неделя излизал на улицата да търси бедни хора и ги канел на софра вкъщи. Луд човек?! Кой го прави това днеска? А понякога толкова малко добра  воля се иска...

Иван Станчов кимна с глава, сети се за нещо  и продължи с тиха усмивка да разказва:

 - Едно дете, което е дълго при нас в "Карин дом", не можеше да върви. Онзи ден се изненадах, като я видях да върви. Терапевтката я подпираше само с един пръст в гърба. Дойде майка й и каза: "Г-н Станчов, вие имате юбилей, Ели стана на 14 години и е решила да танцува валс с Вас. Вие да сте първия й партньор на първия й валс".

Аз примрях от щастие. Ако сме работили дълги години и сме постигнали такъв резултат - повече какво можеш да искаш?! Това дете да ме покани на своя пръв валс! Това е безценен подарък за мене.

 

Когато навърши 80 години Иван Станчов проведе дарителска кампания - изкачване на четири високи върха на Балканите. Целта бе разкриване на дарителски фонд за варненския  „Карин дом".

 При първата атака на връх Олимп в Гърция  (2917 метра ) той пада и пуква на няколко места таза си. След двумесечно лечение успява да покори височината. Водач в походите му към върховете е прочутият български пътешественик Миро Нанков.

 

 

Към Размисли на патриарха на българската дипломация

Web Analytics